Усмихнати лица и вперени погледи. Последва кратка пауза и моментът с въпросите и отговорите. Гора от ръце – темата явно ги беше развълнувала. Въпрос след въпрос, отговор след отговор. Публиката гледаше с интерес и жажда за още. Получаваше се невероятна дискусия. Отново бурни аплодисменти, по-заглушаващи от преди. Хората не се разотиваха, напротив – идваха да поздравят и да благодарят, да попитат още нещо.
Така според мен изглежда края на една запомняща се презентация. Подобен край е ясен индикатор, че съм успял да развълнувам някого, че съм събудил интерес и че съм го замислил за важни въпроси от дадена тема. Напоследък тази сцена не е просто фантазия, за която си мисля преди да изляза пред публика. Дълго време обаче не беше така – след като времето на лекцията изтичаше, следваха аплодисменти от уважение и всички се разотиваха. Но в един момент нещо се промени. В тази статия ще споделя какво предизвика промяната при мен и така се надявам да помогна и на вас да правите незабравими презентации.
Всяка промяна носи със себе си предистория. Ето я и моята. Преди няколко години ми щукна идеята да пиша детски приказки. Никога дотогава не бях проявявал интерес към писането, но историите непрекъснато прииждаха в мислите ми и реших да ги уважа и да ги запиша. Започнах дори да си представям как би изглеждала книжката с приказки в крайния си вид. Представях си я илюстрирана и шарена. Замислих се – не мога ли аз да нарисувам картинките в книгата? Бях чел за автори, които въпреки че не са художници, са илюстрирали книгите си. Даже, когато ставали популярни и книгите им се преиздавали с илюстрации, направени от професионалисти, читателите търсели оригинала. Предполагам, че нещо им е липсвало. Може би скритите детайли, които авторът влага в илюстрациите си. И така, въпреки че не умеех да рисувам, не ми беше трудно да се реша – щях да пиша историите и сам да ги изрисувам.
Започнах да рисувам или както обичам да казвам – да оцветявам, защото подходът ми беше да използвам шаблон и да добавям цвят. С малки бебешки стъпки аз рисувах всякакви хрумки, които изскачаха в главата ми. Експериментирах и се забавлявах. И тогава дойде първият ключов момент от промяната ми… На работа бях решил да подготвя обучение на тема Управление на времето. Когато започнах да правя презентацията, отвътре ми идваше да изразя всичко под формата на рисунка. Вместо да търся най-подходящата снимка, която да допълни или засили тезата ми, аз рисувах.
Това беше първата ми изцяло рисувана презентация. Не след дълго последва друг момент – с Петя щяхме да правим презентация за конференция. Аз започнах да рисувам моята част от презентацията. Не ми беше ясно обаче как ще обединим двете части, така че всичко да изглежда еднородно. Тогава Петя се намеси решително: каза ми, че ще рисувам цялата презентация, като ме замисли, че разглеждам презентацията разделена – на моя и нейна част. Нарисувах всички слайдове за две седмици и презентацията ни „Алиса“ се роди. 1 В деня на конференцията всичко мина прекрасно – имаше толкова силни аплодисменти, че ни стана неудобно. Имаше блясък в очите на хората. 2 Това, което ме учуди обаче беше броя на хората, които ни разпитваха за визуализацията – дали ние сме си правили картинките, какъв софтуер сме ползвали и т.н. От този момент нататък всяка статия и всяка презентация, която подготвям неминуемо съдържа ръчно рисувани картинки.
Важното за илюстрациите е, че не е необходимо да са художествени шедьоври. Ако те предават желаното послание и подкрепят разказваната история, тогава публиката ще се свърже емоционално. Два примера, които подкрепят това са блога Wait But Why и първия компютърно-анимиран късометражен филм на Pixar.
Рисунките на Tim Urban, автора на блога, изглеждат като драсканици на малко дете, използвало за първи път програмата Microsoft Paint. Но те са се превърнали в разпознаваем стил на блога и носят със себе си една уникална атмосфера.
През 1984 година, подразделението на Lucasfilm за компютърна графика (впоследствие Pixar) работи с всички сили да създаде филма The Adventures of André and Wally B. Този двуминутен филм за първи път представя компютърно-генериран герой на престижната конференция SIGGRAPH. Времето обаче не стига на екипа и филмът е оставен в незавършен вид. По време на прожекцията на филма се случва нещо учудващо: повечето зрители не забелязват как за няколко секунди филмът преминава от изящна цветна анимация в последователност от опростени графични елементи – линии и многоъгълници. Хората били толкова потопени в историята, че не видели никакви недостатъци. Истината, която създателите на филма открили и считам, че е валидна за всяка презентация, е:
При всичките грижи и усилия, които влагаме в майсторството, визуалното излъскване няма значение ако сте нацелили историята.3
На по-късен етап осъзнах, че историята е част от моя стил на презентиране. Освен рисуването, презентациите ми много често започнаха да съдържат различни истории, които служиха за илюстриране на идея или подкрепяне на теза. Те бяха разнообразни: лични, с които споделях моя опит или преразказани чужди – биографични, художествени, научни експерименти и други. Започнах да чета книги за писане на сценарии, за правене на комикси и филми. Направих го, защото разпознах, че моите запомнящи се презентации винаги съдържат истории и исках да разбера повече за тях, за да се усъвършенствам.
Въпросът, който се надявам да остане във вашето съзнание е Какъв е моят стил на презентиране? Когато човек открие за себе си отговор на този въпрос, всичко започва да се подрежда. Подготовката на презентацията става интересна и въвличаща. Стресът преди излизане пред публика намалява, защото човек прави нещо, което му е познато и му идва естествено. И най-важното – посланията стигат до публиката по-лесно и тя се свързва с него, защото е вложил нещо от себе си.
Когато помагам на някого за неговата презентация гледам какво му се отдава, какво му е интересно и какво му идва отвътре. За мое учудване, много често виждам как хората се опитват да влязат в някакви стандартни и очаквани рамки. Когато те променят представянето си и заложат на това, което им харесва, публиката започва по-лесно да възприема посланията. Познаването и използването на принципи за презентиране е ключово, но когато те са предпоставка презентатора да не се свърже със собствената си презентация, то е по-добре да се опита нещо различно. Някои хора имат невероятен хумор и актьорска игра, други умеят всичко да разкажат чрез лични примери, заради богатия си опит, трети разказват увлекателно приказки, четвърти са силни в графичния дизайн. Когато разпознаят и следват стила си, презентациите са незабравими.
Всяка история може да бъде разказана по няколко начина. Какъв е вашият начин? Какъв е вашият стил? Завършвам с няколко примера, които показват как различният подход може да промени изцяло изживяването.
- Силата на думите и как едно и също нещо може да бъде казано по различен начин:
- Професорът от MIT Water Lewin следва принципа „Покажи, не разказвай“ в един нестандартен урок за законите на физиката:
- Инструкциите за безопасност на борда на самолет не са от най-интересните теми за представяне, но Qatar Airways включват метафора от футбола и отбора на Барселона в това запомнящо се видео:
https://www.youtube.com/watch?v=WS2CQQfQzEM
- Презентацията я има във вид на статия и съдържа повечето рисунки.
- Диригентът Бенджамин Зандер споделя в това класическо и вълнуващо TED видео как за него успеха е това колко блясък в очите имат хората около него.
- Примерът е от книгата Creativity, Inc. на един от създателите на Pixar – Ед Катмул.
