14-ти век, късно средновековие. Беден човек е окован в центъра на Лондон пред гневна тълпа, която хвърля камъни по него. Ситуацията изглежда безнадеждна. Четирима човека се опитват да защитят клетия мъж и да усмирят тълпата, но тя е твърде силна.
Изведнъж настава мълчание. Мистериозен мъж излиза от тълпата и се доближава до окования. Прошепва му нещо, след което се обръща към всички. И всички слушат. Слушат, защото това е бъдещият крал на Англия. Кралят публично оневинява бедния човек, освобождава го и го посвещава в рицарство. И тъй като е крал, това не може да бъде оспорено.
Тази сцена от филма Като рицарите и най-вече това, което кралят прошепва на рицаря, се е запечатало в съзнанието ми и за мен олицетворява истинското лидерство. Лидерство, което подтиква хората да правят правилните неща, независимо от очакванията. Лидерство, което сплотява хора и гради силен екип. Екип, който няма да те остави, когато си в беда.
Кралят прошепнал:
Хората ти те обичат. Дори да не знаех нищо за теб, това щеше да е достатъчно. Но ти не се оттегли, когато всички други го направиха.
Често се налага да давам съвети на лидери, които имат различни предизвикателства при изграждането на ефективни екипи. Независимо дали става дума за човек, който тепърва се сблъсква с водене на екип или има дългогодишен опит, това, което се пропуска е взаимоотношението с хората. Фокусът върху това да се свърши дадена работа често омаловажава или дори премахва чисто човешките връзки.
Според мен добрият лидер се вълнува от човека като човек, а не само като професионалист, защото истинските и силни взаимоотношения не се градят като се ограничаваме само до работни въпроси. Когато провеждам 1-на-1 срещи следвам два основни принципа: говорим за важни въпроси, независимо дали са свързани с работата и сме в максимално неработна среда. Освен на четири очи, често гледам срещите да са на крак, ако времето го позволява. Атмосферата предразполага хората да говорят за важните неща, независимо дали са работни или не.
Но кои са важните неща? Това, от което един лидер трябва да се вълнува, е какво човекът отсреща най-много иска да прави. Независимо дали го умее или не, тази силна вътрешна мотивация е ключът към успешното развитие на потенциала на този човек. За да се развива човек трябва да се появят възможности. Затова за мен като лидер е необходимо да разпозная или да разбера с какво човек от екипа ми иска да се занимава. След това търся задачи, които да му дам. Такива, които едновременно са важни за проекта и смислени за развитието му. Опитът, позицията и ролята на човека в екипа не ме спират да му дам задачата. Тези аспекти по-скоро влияят върху това точно каква автономност давам, колко отговорност изисквам, както и какъв ще е подхода ми на подпомагане.
Даването на правилна задача, обаче, е само началото. Като лидер трябва да си винаги близо и същевременно далеч. Да оставиш свободата за изпълнение на задачата и да си там, когато възникнат проблеми. Да делегираш правилно, да развиваш и да защитаваш. А защитаването е нещо, което често се избягва, защото поставя лидера в неудобна ситуация. Виждал съм например, как лидер стои пасивно и не се намесва, когато някой член от екипа му е словесно „нападнат“ от мениджър или клиент. За мен това е неприемливо. Така се губи доверие. Независимо дали човек може сам да се защитава, важно е лидерът да покаже, че е редом до хората си. Това понякога означава да защитаваш екипа си и да поемеш отговорност, дори като знаеш, че хората ти са сбъркали.
Изведнъж се озоваваш с хора, които се справят блестящо. Не допускат грешки. Проактивни са. Развиват се. Мотивирани са. Щастливи са. Чувстваш, че си се справил много добре като лидер. И това е така… В същото време може да бъде повратен момент. Момент, в който цялото натрупано доверие към теб като лидер да започне да се изпарява. Случва се парадоксът, че колкото по-добре се справя човек, толкова по-малко внимание му се обръща. А всеки има нужда от обратна връзка. Всеки иска да знае как се справя, да чуе съвети, да има възможност да споделя мислите си. И тук е ключово лидерът да не забравя тези хора, които се справят безупречно. Да обсъжда важните въпроси, да слуша и да споделя опит.
Бъди като лидерите. Вълнувай се. Рапознавай таланта и давай възможности. Развивай, защитавай, изграждай доверие. Не забравяй!
За проекта „Като лидерите“
Преди няколко години реших, че искам да открия тези лидери, които всеки обича. Да ги попитам как го правят. Затова и проекта Като лидерите ми е присърце и ще се радвам ако някой от вас има такъв лидер в съзнанието си. Споделете за него. Похвалете го. Нека повече хора се учим от тези лидери!
Споделете като ни пишете на tochka2@tochka2.com
Проектът Като лидерите @ Точка 2: http://tochka2.com/a-leaders-tale/